Пред нас е нов суперцикъл при суровините

Изкушаващо е да обвиняваме за днешния недостиг в „старата икономика“ - от енергията до други основни суровини и дори селското стопанство - поредицата от временни смущения, предизвикани до голяма степен от пандемията от Covid-19, пише за Financial Times Джеф Къри, глобален ръководител за суровинните изследвания в Goldman Sachs.

Но извън няколкото проблеми с труда, тези тесни места във веригите за доставки не са много свързани с Covid. Вместо това, корените на днешната криза при суровините могат да бъдат проследени назад до последиците от финансовата криза и последвалото десетилетие на спад във възвръщаемостта и хронично недостатъчно инвестиране в старата икономика.

Тъй като инфраструктурата старееше, а инвестициите намаляваха, спадаше и способността на старата икономика да доставя суровините, които са в основата на много готови стоки. След години на пренебрегване, днешните нарастващи цени на газа, недостигът на доставки на мед и проблемите на Китай с производството на електроенергия са „отмъщението на старата икономика“.

В условията на икономическа стагнация след 2008 г. политиците съсредоточиха усилията си за възстановяване върху програми за количествено облекчаване (QE) на централните банка, за да подкрепят пазарите. Домакинствата с по-ниски доходи са изправени пред бавен ръст на реалните заплати, икономическа несигурност, по-строги кредитни лимити и все по-недостъпни активи. Домакинствата с по-високи доходи, от друга страна, се възползваха от инфлацията на финансовите активи, причинена от QE.

Това несъответствие в резултатите удари силно старата икономика. При нея цените се повишават, когато обемът на търсенето надвишава този на предлагането. Домакинствата с по-висок доход може и да контролират доларите, но домакинствата с по-ниски доходи контролират обема на търсенето на суровини, като се има предвид по-големият им брой и склонността да консумират повече физически стоки, отколкото услуги.

С намаляването на обема на търсенето на суровини намаля и възвръщаемостта в секторите на старата икономика. По-ниската възвръщаемост доведе до по-малко капиталови разходи в старата икономика с дълъг цикъл - което традиционно изисква 5-10-годишен хоризонт на достатъчно търсене - в полза на „новата икономика“ с кратък цикъл на инвестиции в области като технологиите.

До 2013 г. тази слабост се пренесе и в Китай. Тъй като производственият двигател на света се забави и суровините започнаха историческия си спад, трансферът на капитали в старата икономика се засили.